Пловдивският апелативен съд потвърди мярката за неотклонение „подписка“ на 72-годишния мъж, предизвикал жестокото ПТП в Анево

Пловдивският апелативен съд потвърди мярката за неотклонение „подписка“ на Д. Д. и отхвърли като неоснователен протеста на прокуратурата, с който се претендира мярката да бъде изменена в „задържане под стража“.

Д. Д. е обвинен в това, че на 13.04.2022 г. в с. Анево, обл. Пловдив, при управление на лек автомобил марка „Шкода“, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на 2-годишно момиченце и телесни повреди на 53-годишна жена. За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години.

Апелативният съд сподели становището на първата инстанция, че наличните доказателства обосновават предположение за участие на обвиняемия Д. Д. в престъпление по транспорта, а също мнението му, че към настоящия процесуален момент не е налице релевантна информация за осъществяване на по-тежко наказуемия престъпен състав, свързан с употреба на наркотично вещество. Окръжният съд е бил прав да обърне внимание на указанието в Наредба № 1/17г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества и техните аналози, според което при извършено кръвно изследване се взема предвид неговият резултат, а не показанието на техническото средство, с което водачът на превозно средство е бил проверен на място за употреба на наркотични вещества (арг. от чл. 6, ал. 4 и 9 от споменатата наредба). Използваното в случая техническо средство „Драг-тест“ 5000 е преминало съответната проверка за годност, т.е. със сигурност е било технически изправно, но неговият резултат би могъл да бъде неутрализиран от евентуален отрицателен резултат на химическия анализ на кръвта. Д. Д. е дал кръвна проба, а в талона по чл. 3, ал. 2 от Наредбата изрично е вписан неговия избор да бъде подложен на медицинско и химическо изследване за потвърждаване или отричане резултата на Драг-теста. Отсъствието на подобно изследване и на съответното експертно произнасяне за употреба на наркотични вещества не би могло да се интерпретира в полза на обвинението, както се предлага в протеста.

Апелативният съд споделя становището на Окръжен съд - Пловдив и относно другите предпоставки за определяне на мярка за неотклонение „подписка“.

Реална опасност за извършване на престъпление по транспорта липсва с оглед чистото съдебно минало на дееца. Касае се за непредпазливо престъпление, т.е. за посегателство, общественоопасните последици на което не са били преследвани и желани. Д. Д. притежава свидетелство за правоуправление от 50 години и през този период не е извършил нарушения на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото приложение. Няма дори хипотетична опасност за извършване на престъпление тъй като свидетелството му за правоуправление е било отнето временно (на основание чл. 171, т. 1 ЗДвП), т.е. Д. Д. е лишен от средството за осъществяване на евентуално престъпление по чл. 343 НК. На следващо място Д. Д. няма и криминалистични регистрации, а също каквито и да са регистрирани общественовредни прояви, както е видно от характеристичната му справка. Освен това е с установен социален статус и семейно положение, а и след инцидента е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата жена. Така че и претендираният извод за опасност да извърши престъпление от друг вид не е обоснован.

Апелативният съд счете, че прокуратурата не е обосновала и сериозно опасение за укриване. Вярно е, че Д. Д. има възможност да организира живота си зад граница, но той и не прикрива факта, че от дълги години работи и пребивава в Чехия, където живеят децата му. Напротив, сочи точен адрес, на който може да бъде призоваван. Вярно е, че призоваването му би срещало процедурни трудности, но с подобен аргумент не е възможно да се обоснове нечие задържане (под стража или в дома му). Важното е, че обвиняемият има жилище в България, където живее и понастоящем, и съдът, изхождайки от отличната му характеристика на почтен гражданин, няма основание да се съмнява, че би нарушил изискванията на определената му мярка за неотклонение „подписка“. Става дума за изискването по чл. 60, ал. 1 НПК да не напуска своето местоживеене (в България) без разрешение на съответния орган. Оставането му на разположение в България може да бъде гарантирано и посредством забрана по чл. 68, ал. 1 НПК за задгранични пътувания, както правилно е отбелязала първата инстанция.

По тези съображения въззивната инстанция прие, че избраната от окръжния съд мярка за неотклонение „подписка“ е оптималната и като такава именно тя би изпълнила целите по чл. 57 НПК.

Определението на Апелативния съд е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

/Снимка: Радио Пловдив/