Трапезата на Бъдни вечер
Това е най-почитаният семеен празник, когато всички се събират около домашната трапеза на тържествена вечеря. Традицията повелява за трапезата на Бъдни вече ястията на трапезата да са девет – колкото месеца трае бременността на жената. В някои краища на страната държат гозбите да са дванадесет – колкото са месеците в годината, а други седем – като броя на дните в седмицата. По традиция в началото най-възрастният мъж в семейството прекадява вечерята, както и всички помещения в дома, за да бъдат прогонени злите сили. След това се пристъпва към обредното разчупване на погачата, като първото парче се нарича на умрелите, на Богородица или на Бог и се оставя под иконата. По време на вечерята не се става от масата, всички трябва да станат заедно, за да се роди житото. Друг обичай повелява трапезата да не се прибира през нощта заради вярването, че мъртвите идват да вечерят и да се погрижат за добруването на живите.


Символика на Коледната трапеза
* Сложете на масата мед – за да ви е сладък животът.
* Лук сложете, за да е много имотът, като люспите му.
* Чесънът пази от зли сили. Скилидка от него се носи през цялата година против уроки, гласи поверието.
* Житото, най-важната храна на българина, също трябва да е на трапезата, житните класове са стилна украса за празничната маса.
* Добре е да сложите семки тиквени, слънчогледови и много ядки.
* По орехите можете да гадаете за здраве и късмет, хубава ли е ядката, болестите ще бъдат далече от вас и домът ви ще е пълен, гнила ли е – чакайте неприятности.
* Напълнете фруктиерата с плодове, топлината от оранжевите и червени плодове ще украси масата и ще предаде топлина.
* Напълнете кана с червено вино.
* Елховите клонки украсяват маса. Не забравяйте свещите.
* Вечерята започва рано. Най-хубавата част от празника е, че семейството се е събрало, всички заедно и споделения трепет от очакването на празника не може да бъде заменен и от най-скъпото меню.
На трапезата на Бъдни вечер е задължително да поднесем пита. Поверието изисква питата да е домашно приготвена – тъй като представлява символично жертвоприношение. Приготвят се специални обредни хлябове, а жената, която ги меси трябва да е чиста и празнично облечена. Коледните хлябове се делят на три групи – в първата са тези за празника, които са украсени с кръст, кръг и цветове; втората е посветена на стопанството и украсата е свързана със земеделския и животновъдския труд; а в третата влизат витите краваи, които се раздават на коледарите.
В питката се замесва пара, за да покаже кой ще е късметлията през годината. Пъха се и дрян за здраве.
Важна роля на този ден играе отсеченото от млад мъж дъбово или крушово дърво бъдник. С него се поддържа огънят през цялата нощ. По това как гори бъдникът се гадае за плодородието през предстоящата година. Съществува и поверието, че запазената пепел от него има лечебна сила, същото важи и за някои от храните, поднесени в празничната вечер.

В ястията за празничната вечеря се включват основно храни, които набъбват при варенето: жито, боб, леща, ориз, сухи пиперки, ошав, стафиди. Те са символ на зачатието, на бременността и раждането на новия живот.