Секции

23 May 2022 01:48

Мариана Тодорова, уредник в музея на ВМЗ: Началото на българската военна промишленост се поставя още след Руско-турската освободителна война

thumbnail_--1024x768Мариана Тодорова, уредник в музея на ВМЗ и административен секретар, в интервю за предаването „Със славната 2-ра Тракийска дивизия – За честта на България“ на Радио „Фокус“ Пловдив, за историята на създаване на Държавната военна фабрика в Сопот.

Мариана Тодорова: „Вазовски машиностроителни заводи“- град Сопот е едно от най-големите предприятия в страната, произвеждащо военна продукция. То е част от военната промишленост на България от създаването и досега със съществен принос към нейното развитие. Единственото, което е създадено като държавно и останало такова в 80-годишната си история. Създаването на предприятието не  е самоцелно, то е етап, стъпка на държавата към създаване на собствена военна промишленост – от работилниците за ремонт на оръжия, през цехове за производство на боеприпаси, през малките фабрики, до достигне до големите заводи, обединения и холдинги. Тези заводи и опитът на специалистите в годините влизат в основата на военно-промишления комплекс през Втората световна война, който през следващите десетилетия постига огромно развитие.

Водещ: Кога се поставя началото, всъщност?

Мариана Тодорова: Началото на българската военна промишленост се поставя още след Руско-турската освободителна война. Много са източниците за създаването и за началото на българската военна промишленост и те са доста противоречиви. Информацията, която имаме за ВМЗ, тя е абсолютно достоверна. През войната за нуждите на руската армия са организирани два арсенала – за сухопътната армия са създадени ремонтни работилници, а за руския флот се организира флотският арсенал. Условията на Берлинския конгрес са руската армия бързо да напусне България и в краткото време от година и половина, говорим за периода 1878-1879 година е било необходимо да се организира българската войска. За нуждите на тази войска руската армия остава значителни количества оръжия – двата арсенала за сухопътната армия в Русе и за флота във Варна са предадени на българската войска с цялото си оборудване. По това време се полага началото на т.нар. „служби за съхранение и поддръжка на оръжието“ на новосъздадената българска войска. С Указ № 1 от 8 юли 1878 година на княз Дондуков от руската временна работилница № 3 се създава първата оръжейна работилница в България със седалище град Русе под наименованието Русенски артилерийски арсенал. След Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1891 година Русенския артилерийски арсенал или по това време оръжейна работилница е преместена в София и се преименува на Софийска оръжейна работилница. През 1899 година с Указ на княз Фердинанд комплексът в София става Софийски артилерийски арсенал, който включва и огнестрелен склад. Русенският и след това и Софийският артилерийски арсенал с право се считат за „майка“ на отбранителната промишленост на България, но всъщност представляват тогава само ремонтни работилници, в които се извършват поправки на стрелковото и артилерийското въоръжение и на патроните и снарядите за тях. Идеята за създаването на самостоятелна фабрика за артилерийски боеприпаси възниква поради обстоятелството, че повече средства се изразходват за закупуване на боеприпаси, колкото за самото оръжие. Към Софийски артилерийски арсенал се създава фабрика за пехотни патрони, която напълно оправдава съществуването си, особено през военните години 1913-1918 година. След Първата световна война един от важните въпроси за бъдещето на страната е създаването на собствена военна промишленост, още повече след трудностите, които е имала артилерийската инспекция по време на войната по снабдяване с артилерийски боеприпаси. През 1924 година по стратегически причини разрастналото се вече предприятие Софийски артилерийски арсенал, с цялото оборудване, документация и част от специалистите, се премества в Казанлък, чието разположение в Розовата долина е стратегически по-добро – с естествените защити от север и юг – Стара планина и Средна гора, както и централното му място в България, като му дават името Държавна военна фабрика –Казанлък. Нейното основно предназначение е да произвежда патрони и резервни части за армията, както и да поправя всички военни материали, необходими за армията, за полицията и охранителните органи в държавата. Въпреки ограниченията на Ньойнския договор, инспекцията решава да построи към новосъздадената фабрика в Казанлък и снарядна работилница. Основният камък е положен на 5 юли 1933 година. За целта са изработени специални инструменти – мистрии и чук. Дръжките им са направени от войнишки ножове, а тялото на чука от малокалибрен снаряд. Със същите тези инструменти е положен основният камък на ВМЗ няколко години по-късно на 30 май 1937 година. В основите на сградата на нашето управление е вградена бутилка с паметна бележка. На тези инструменти са написани и двете дати – датата на казанлъшката фабрика и нашата дата. В момента тези инструменти са изложени в музея на „Арсенал“ -Казанлък, даже ние в момента правим опит да направим копие на тези инструменти ,за да ги имаме и в нашия музей. Добрите резултати от работата в работилницата в Казанлък насърчава Артилерийската инспекция, по-късно Оръжейна войската да извърши проучвания за създаване на самостоятелна фабрика за артилерийски боеприпаси. И по тактически съображения Министерството на войната предлага военната фабрика да бъде построена в околностите на Панагюрище или в Стремската долина. Варианта за Панагюрище отпада на по-късен етап, особено под давлението на ген. Вазов – родственик на българския писател Иван Вазов, и ген. Владимир Заимов, които радеят за икономическото издигане на своя край. И през 1935 година по време на тържеството по откриване на възстановената къща-музей „Иван Вазов“, на което присъстват цар Борис, пловдивския митрополит Максим и редица знаменитости, водещи потеклото си от  Сопот, решението фабриката да е в Стремската долина е взето. Карловската община обаче се противопоставя на това решение. Общинската управа на Сопот взима решение за отстъпване на общинска мера, взет от Държавна земеделска опитна станция за строежа на фабриката, като в последствие се предвижда нейното евентуално разширяване. Тук започва строежът. Първата копка на Държавна военна фабрика-Сопот е направена през 1936 година на 9 юни – Спасов ден. С тържествен церемониал, с присъствие на министъра на войната. Държавна военна фабрика- Сопот влиза в архивите и преписките на Военното министерство като клон на Държавна фабрика-Казанлък, пряко подчинение на инспектора по въоръжение при Военното министерство. Емблемата на фабриката е експлодираща мина по това време, а за началник на фабриката с царски  указ е назначен полковник – машинен инженер Асен Красновски. В края на лятото на 1936 година са сключени и първите договори с германски фирми за доставка на необходимите машини и съоръжения. Идеята е била създаване на модерно, високотехнологично предприятие по немски образец. Годините 1936 и 1939 година са години на значително строителство в Сопот. Построено е караулно помещение, казарми, оръдеен парк, портиерна, жилищни блокове, част от гаража, водопровод. Започва даже обособяването на парк, в който са засадени над 10 хил. дървета. През 1939 година Държавна военна фабрика е отделена от Държавна военна фабрика-Казанлък, и по това време за началник на фабриката е назначен полковник Боню Гочев. 1939 година юни е създадена първата инструментална работилница с главен майстор Никола Стойнов. Даже неговият син в момента работи тук. Той е с първите разработки, оръдеен рационализатор, тук му е и свидетелството за рационализаторството – първото, което е направил – един струг. Аз видях имената на Ямаков, който е бил тук, който много неща е направил тук в района за ВМЗ, за военно-промишления комплекс. Противоречиви личности, но всеки един от тях е оставил нещо след себе си. Г-н Гунчев, който почина преди година. И всеки един от тези ръководители, които са били директори на предприятието, но заедно с тях са вървели и много работници, които не са спели, те са работили с жар, без почивка, били са готови винаги да тръгнат напред, и с радост са давали всички неща, които могат да дадат, и като спомени, и като труд, за да може тази история да бъде съхранена. И благодарение на тях, ние имаме голяма част, и естествено и г-жа Чорбаджиева, която е успяла да ги съхрани донякъде, да ги изиска, за да може да се получи в крайна сметка това, което е. В архивите ни има много имена на първи работници и специалисти в предприятието. Не бих могла да изброя всички, а и не бива да изпускаме никой от тях.

Водещ: Колко са работили в тази фабрика в началото?

Мариана Тодорова: През 1939 година септември, когато се пуска в пробно действие фабриката, тя е с персонал 703 души. И всеки един от нашите работници и специалисти, и ръководители в годините са оставили и сили и сърце, за да бъде ВМЗ това, което е сега, и всеки един заслужава да чуе името си. А избухването на Втората световна война поставя пред Държавна военна фабрика-Сопот задачата за снабдяването с боеприпаси. И това налага да се ускори строежа на новата фабрика. На 12 юли 1940 година, Петровден по стар стил, се извършва официалното откриване на фабриката при много тържествена обстановка. Присъстват министърът на войната и пловдивският митрополит Кирил. Цялата история на ВМЗ, документите за етапите на развитие, утвърдената марка, сертификати са съхранени в сградата на музея на ВМЗ. Сградата е открита по повод 50-годишнатата на дружеството през 1986 година на проект на арх. Кожухаров. Сградата е проектирана за музей и през годините се е ползвала само като такава. Разположена е на почти 100 кв.м на два етажа. За 80-годишнината сградата е реновирана, реконструирана, ремонтирана, преподредена, допълнена е с нови експонати. Наша гордост е новият паметник пред музея, поставен за 80-годишнината. Изработен е от гилзи наше производство и от скулптор – бивш наш кадър, известен в художествените среди Дишко Дишков – скоро нашумя неговото име като автор на паметник на хан Алцек – брат на хан Аспарух, който е поставен в Италия в градчето Челе ди Булгерия.

Водещ: Какво се пази в този музей, какво може да се види в него?

Мариана Тодорова: В музея се пазят документи по отчуждаването на земи от Сопотската община за построяването му, първите договори за доставка на машини от Германия още от 1936 година, заповедни книги, цялата документация по откриването на фабриката, поканите, отговорите на поканите, програмата, даже и менюто, което е било предложено на гостите. Четири дни е бил празникът. Дори спортни състезания, манифестации, заря. Царят не е бил на откриването, само министърът на войната е присъствал. Тук се пази знамето на дружеството, капсулата с посланията към поколенията, направена за 50-годишнината, която ще бъде отворена през 2036 година, отличията, с които е награждавано дружеството – най-високите отличия за страната, отличия и награди на самодейни състави, които е имало в завода – хор, танцови състави, певчески състави, почти всички видове спорт. В музея са изложени експонати на различни производства, инвентар и машини, необходими за развитието на икономиката на държавата след края на Втората световна война – плугове, брани, редосеялки. Първият верижен трактор, произведен в България, който е наше производство, е изложен също в музея. Експонати на инструменталното производство, започнало още 1929 година. Това производство осигурява инструменталната екипировка за другите заводи в дружеството. Механичното производство, което подготвя детайли, сборки, необходими за крайния продукт на ВМЗ, който се формира в монтажния завод в Иганово. Лагерно производство, което започва още през 1960 година с производство на първите български сачмени лагери, по-късно и на конусно-ролкови лагери. Производство на стоки за бита, създадени от самостоятелно поделение още през 60-те години, което предлага газови уредби, газови уреди, художествени предмети. Тук в завода е имало на щат художници, скулптори и техни произведения са изложени в музея. Даже 4 от скулпторите на нашите скулптори, които са правени в завода, в леярната към завода, са предоставени на Музея на социалистическото изкуство в София. Има прекрасна колекция медни съдове, дърворезби, една от нашите гордости – ножове, кании. Представени са изделия от процеса на конверсията – много изделия с гражданско предназначение – мебели, производство на обувки в сътрудничество с италиански фирми, дрехи по договори с тогавашното предприятие „Рила“ и италианска фирма, самобръсначки, ножчета за бръснене, велосипеди, газови бутилки. Изложени са медалите, отличията на ВМЗ от участията в Пловдивския панаир, всички изложения „Хемус“, международни изложения в Солун, Анкара, Хановър. Пазят се и първите отличия за лагери, които сме изложили, за които предприятието е награждавано още през 60-те години./Радио Фокус


Днес Ви питаме:

Забравена добродетел ли е състраданието?

Да

Не

Нямам мнение

Културен афиш
Изтегли си късметче