20 години от щурма на парламента се навършват днес. През 1996-а България изпада в много дълбока политическа и финансова криза. Тогава управлява правителството на Жан Виденов. За около един месец цената на долара спрямо лева скача от 500 на 3000 лева, средната заплата пада до 5 долара. Хлябът надскача 500 лв., сиренето - 2000 лв. за килограм, кило ориз струва 3000 лв.

Зърнената криза започва да назрява, когато изнасят голяма част от житото. Големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в пълен хаос. Унищожени са спестяванията на мнозинството от българите, ала за сметка на това са стопени дълговете на т. нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат. Зимата на 1996-а е наречена „Виденова зима“ заради рязкото намаляване на хранителни продукти, повишаването на инфлацията, която се превръща в хиперинфлация, и фалита на много банки.

За периода от април до октомври фалират 15 банки. Рязко обеднелият народ щурмува парламента на 10 януари 1997 година. СДС организира голяма демонстрация с искане за разпускането на 37-ото Народно събрание. Акцията започва в 10 часа пред НДК. За нея пристига и голяма група хора от Пловдив, начело с кмета Спас Гърневски, и от Стара Загора начело с кмета Цанко Яблански. Между протестиращите са и свещеници от отцепилия се Синод на патриарх Пимен  с хоругви.

Към 11 часа тълпата блокира сградата на парламента. Иван Костов призовава по микрофона  да няма провокации. Протестиращите започват да замерват прозорците на парламента с камъни, преодоляват полицейските заграждения и вечерта нахлуват в сградата, палят мебели. Демонстранти обръщат отвън депутатски  коли. На сутринта щурмът е прекратен, ала протестите продължават още месец.

След атаката: 187 ранени, депутатските коли - потрошени

Добри Желев, доктор по история, разказва за щурма на парламента: "Следобед в НС пристигна министърът на МВР Николай Добрев. С него се свързали Иван Костов, Стефан Софиянски и Спас Гърневски. Добрев им казал: "Вижте какво направихте. Сега ме принуждавате да извикам баретите. Спрете, за да изведем депутатите от левицата". Ала получил отказ. Към 17 часа започна втората атака, северната врата на парламента беше изкъртена. Полицията прегради входа към вътрешността на сградата с фотьойли и дивани. Протестиращи нахлуха  през счупените прозорци. Колите на депутатите бяха преобърнати и изпотрошени. Към 4 часа сутринта на 11 януари  тълпата бе разпръсната. По данни на МВР ранени са 187 души, тежко - 50 души. От пострадалите 21 са служители на МВР", разказва  Желев.

Хронология на събитията

Между 21-23 декември 1996 година на извънреден конгрес на БСП  Жан Виденов  подава оставка като министър-председател и като лидер на партията.

На 28 декември 1996 г. на извънредно заседание Народното събрание приема оставката на правителството на Жан Виденов. 

На 3 януари 1997 г. парламентът, в който мнозинство има БСП, отлага гласуването на предложената от СДС "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа".

На  8 януари  ПГ на Демократичната левица номинира за премиер  Николай Добрев - министър на МВР в кабинета на Виденов.

На 10 януари  презцидентът Желю Желев (чийто мандат изтича на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство, макар че е задължен по Конституция. Опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание. То завършва с обкръжаване на сградата и с опит за погром и палеж.

На 28 януари новоизбраният президент Петър Стоянов връчва на БСП мандат за съставяне на правителство.

На 4 февруари  БСП връща мандата, а водеща роля за постигането на компромиса има Николай Добрев. Политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир. 

На 12 февруари президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство, оглавено от кмета на София Стефан Софиянски, разпуска 37-ото  Народно събрание и обявява предсрочни избори на 19 април. Първото решение на служебния кабинет на Стефан Софиянски е за въвеждане на валутен борд в България. 

На  21 май правителството на Иван Костов се заклева пред 38-ото НС./Вестник Марица